Death comes quick, in the beat of a heart, and he ain't picky about who he takes.

Само да усетите аромата на топлият шоколад издигащ се от хартиената чаша е достатъчно за да разберете на какъв невероятен фестивал сте попаднали. Двадесет годишното момче можеше да се закълне, че това е най-вкусният топъл шоколад, който някой някога е създавал. Разбира се всеки може да оспори твърдението му, включително и вие, все пак този юноша не бе изпробвал всичките разновидности топъл шоколад създавани някога. Но най-вкусният го правиха не съставките, важен бе момента в който го пиеше.
Девойката отпи от чашата, без да сваля очи от кавалера си. След момент се облегна назад и се засмя. Момчето стоящо срещу нея очевидно и расказваше някакъв виц или смешна история. Съдейки по изражението на лицето му определено бе доволен от постигнатият резултат. Скоро ролите бяха сменени, момичето говореше, а момчето отпиваше от своят топъл шоколад. Той изчака подходящ момент и шмугна ръката си в джоба на дънките. Така, че приятелката му да не забележи. Пърстите му напипаха топла, гладка повърхност с обла форма. Той си отдъхна. Пръстена беше там! За кой пореден път вече проверяваше дали подаръка е на мястото си. Сякаш можеха да му пораснат крачета и ръчички, и щеше да успее да се изкачи по плата на дънките му и да избяга. Но всеки път щом го усещаше под пръстите си се успокояваше. Това бе един съвсем обикновенен пръстен, нищо повече от проява на внимание. Но момчето специално изчака този ден (бе наясно, че момичето обожава този фестивал). И ето, че дочакал този ден, сега изчакваше подходящият момент. Още съвсем мъничко и навярно ще види радостната усмивка на спътницата си и ще я усети в прегръдките си...
Някъде зад тях се раздаде вик, двойката се изправи и се обърна по посока на шума. Жена с къса, руса коса, пребледняла, беше насочила погледа си право към тях.
Всеки погледнал жената обръщаше главата си по посока в която гледаше и тя. И на лицето на всеки застиваще подобна физиономия. Окръглени от ужас очи, приотворени устни, пребледняла кожа. Всеки погледнал в тяхна страна спираше да говори. Момчето, следвайки примера на тълпата обърна глава в противоположната посока и в този момент прозвуча изстрел. А заедно с изстрела настъпи хаос. Хората хаотично тичаха търсейки си укритие. Въздуха не спираха да разрязват пронзителни писъци.
Момчето изпусна почти пълната чаша с топлата напитка. В роклята на приятелката му, малко под гърдите, започна бързо да се разраства червено петно...

Празен поглед. Той- вече не юноша, а съвсем сформиран мъж, гледаше през прозореца и не виждаше нищо. Върху коленете му лежеше папка с документи, които попълваше до преди малко...или трябваше да попълни. В едната си ръка държеше чаша с отдавна изстинала напитка. Пръстите на другата се бяха обвили около пръстен, закачен на верижка на врата му. Този момент от живота му никога няма да спре да го преследва. Този момент от живота му беше неговият най-страшен кошмар. Реален кошмар, който няма да забрави никога. И кой знае, колко още би седял така, обгърнат от спомени, ако не...
- Фиииин.. - Чу се мъжки глас и скърцане на врата. - Открит е труп и съдейки по описанието е по твоята част...
Финиган, който макар и само от една година работещ, като детектив в раздел убийства, беше успял да се нагледа на много ужасни и неприятни за окото гледки. В следствие на което този труп (ако можеше да се нарече така това безжалостно разкъсано тяло) не успя да го изплаши (а имаше с какво). Но ако някой в този момент би съсредоточил вниманието си върху него щеше да забележи нотка на притеснение в очите и осанката му. Дори и като обикновен детектив Фин бе запознат с една друга част от реалността. Един поглед върху това разкъсано тяло му беше достатъчно за да установи: Който и да бе убиеца, със сигурност беше канибал. И то в най прекият смисъл на думата.