Края е всъщност едва началото..

Лик: Katie Cassidy
Име:Натали Д
Вид:Дух

02.06.2009 година
Денят на ‘’Летния Фестивал’’

Уестфилд-малко градче, което сякаш оживяваше с настъпването на летния сезон.Интригуващото в това място беше ежегодния фестивал по случай идващото лято.Както всеки гражданин на това  градче, така и Натали изпитваше някакво натрапчиво, но също толкова и приятно чувство на радост.Чувстваше колко близки стават всички, като поне за ден всеки проблем, всяка една тревога ставаха на прах.
Това младо изглеждащо момиче ставаше всяка сутрин в 6:00, за да направи закуска на своя овдовял баща, подготвяше всичко от вечерта, за да не губи излишно време сутрин.Беше стриктна във всичко, отличничка с амбиции за проспериращо бъдеще.Обичаше и малкото приятели, които имаше в своето обкръжение, като цяло оценяваше и малкото, което живота и’ беше предоставил.
Красивите и’ черти, медено русата и’ коса, искрящите зелени очи биха я поставили редом до онези красиви външно, но празни вътрешно момичета.Но това въобще не беше така, тя изобщо не се вписваше в тяхното обкръжение, но може би това беше за добро.
Както често казваше тя:
‘’Обичам и ценя това, което имам.Може да съм красавица във вашите очи, но за мен това не е мотив за реализация.’’
Понякога предизвикваше неутолим смях  у своите приятели с тези си думи, но знаеше че е права и не се обиждаше от реакцията им.
Както всеки ден без изключение от  случая, Натали се изправи от своето легло и с плавна, още сънена походка се отправи към банята, за да се освежи.Трябваше да свърши толкова много преди да настъпи момента за същинския Летен фестивал.Очакваше повече от миналогодишния и искаше да бъде неотразима поне за тези, които изпитваха интерес към нея..

17:00
/късно следобед/

‘’Това са моите 3 часа и никой няма да допусна да ми ги отнеме!’’
Повтаряше тя, а сякаш думите отекваха в главата сякаш не само тя, а и другите около нея можеха да ги чуят.
Оправяше непокорно мократа си коса, опитваше да намери приличен начин с който да я накара да изглежда добре.Мислете в главата и сякаш се удряха една в друга, когато си помислеше какво точно да облече.Погледнеше ли към часовника, сякаш часовете течаха като секунди, бързо и неусетно, а паниката все повече изтриваше емоцията на щастие.
18:45
След петнадесет минути, щеше да започне същинското празненство, а тя нетърпеливо нахлузваше последния детайл от своето облекло, а именно обувките.
-Е готова и си вече?-попита нетърпелива приятелката и’, която я чакаше вече двадесет минути.
-Мисля че да.-побърза да от говори изнервеното момиче, като за последно оглеждаше от-до своето отражение в огледалото.

‘’ Навреме ’’
Само това успя да измисли, когато видя кмета на града да открива тържеството.
Имаше толкова много хора, деца, дори граждани на други близки градчета.Смях,  приказки щастливи викове, това беше единственото, което се чуваше наоколо.
Натали се отправи към едно малко кафене, то беше единственото не толкова препълнено място.Разговаряше със своята приятелка, оглеждаше наоколо, времето минаваше, но суматохата не стихваше.
Писък..
Изстрел..
Отново и отново..
Самото това се чуваше, смеха и веселбата изведнъж просто спряха.Изплашена до смърт, със бликащи от ужас очи, Натали съзря фигурата на Чарли.Не го познаваше изключително добре, но никога не го беше виждала в такава светлина.Облечен в черно с изрисувано лице, наподобяващо череп и оръжие в ръка.Стреляше наред, не пропускаше дори малките деца, които се опитваха да се скрият зад своите родители.
‘’Аз съм следващата..
Мислеше си тя , когато виждаше всъщност колко се скъсяваше разстоянието м/у тях .
И всъщност не грешеше никога в преценката си както и сега.Оръжието му се насочи към нея, а тя просто замръзна.Нито се помести, нито се опита да избяга или да каже нещо.Знаеше че това е края.
Чарли натисна спусъка и всичко приключи…

Това ли всъщност означава да си мъртъв, такова ли беше чувството, рееш се из времето и пространството.Наблюдаваш как живота продължава да тече и макар да можеш да се материализираш, знаеш че никога отново няма да бъдеш истински ЖИВ.
Това беше тя всъщност, едно нищо, край на мечтите за проспериращо бъдеще и прекрасно семейство..
А сега? Какво всъщност и’ предстоеше..