You always say I need to get as far away as I can While I've got time to play with and any risk, I'll take it Or fade away in this suburban wasteland and watch all your plans sink right under your feet/ej and lydia/

by **Eyeless Jack** Сря Мар 25, 2015 9:19 pm

Тап туп тап туп та-туп ту-туп туп туп туп...
Скуууучно. Толкова скучно, че на Джак му се искаше да умре-само, за да му стане по-интересно. Но това не би се случило по няколко причини. А) намираше се в полицейски участък, и Б) бе прекалено голям егоист, за да отнеме собствения си живот.
Но я чак, превърти малко, защо Айлис се намираше в полицейски участък? Интересна историйка. Много...интересна.
Изглежда ченгетата бяха надушили слепецът, заради вълната серийни убийства, която се бе стоварила върху градчето в последните две седмици. Беше всъщност комично- ЧАК сега започнаха да го подозират, след 3 години на убийства, чак сега решиха, че той би могъл да бъде убиец.
Самата игра на котка и мишка изключително забавляваше И-Джей, защото той знаеше, че никога няма да го докажат. Все пак, как може един сляп мъж, който не можеше да мръдне без бастунчето си да направи прецизни хирургически разрези и да прецени къде точно се намират бъбреците на жертвата?
Но сега, на канибалът хич не му бе забавно, защото се намираше във скучната сива стая за разпит на полицейския участък, докато чакаше НЯКОЙ да дойде да го разпита.
Тап туп тап туп та-туп ту-туп туп туп туп...
Мъжът лежерно тропаше по масата, когато вратата се отвори. Той моментално извъртя невиждащ поглед в посоката на новодошлия и се усмихна, като че ли наистина виждаше служителя на закона.
-Добър ден. Бях извикан тук, но не знам за какво? Бихте ли били така добри да ми кажете?
Слепите ириси на Безокия се спряха върху тези на събеседника му. Тези дълбоки сини бездни изглеждаха толкова живи и омагьосващи, че никой не би повярвал на слепотата на мъжа. Единственият знак, че той всъщност не виждаше бе млечно бялата точка в центъра им, която преди беше зеницата.
-Добър ден, господин Еделщайн. Бяхте извикан тук то подозрение за убийството на...
Тъмнокосия едвам сдържа усмивката си.
Ах, толкова бяха заблудени...
Еделщайн знаеше какво става в стаята(което беше много ъмюзинг за нашият герой) , но не бе наясно, че оттатък стъклото го наблюдаваха, и това можеше да е една от най-големите му грешки...

by **Lydia** Чет Мар 26, 2015 4:31 pm

Убийствата така и не спряха. Имаше толкова много заподозрени, но полицията беше сляпа за истината. Нямаше и на представа от какво беше заобиколена, но дори и да се срещнеше с някое паранормално явление веднага се намираше извинение - някоя болест.
Тик-так. Тик-так.Тик-так.
Времето течеше, а онези некадърници все още се бавеха. Не можеха да разберат как един слепец може да извърши подобно нещо. Как беше възможно един незрящ човек да се прави на отличен хирург, но младата полицайка имаше своите съмнения и теории.
Токчетата на госпожица Майкълсън клопаха по пода нервно. За първи път й се налагаше да се изправи пред напълно непознат ... канибал, който като нищо можеше да й се нахвърли и да я направи за своя закуска, без каквото и да било оръжие. Сърцето й биеше лудешки, сякаш всеки момент щеше да изскочи и да побегне към спасението си. Червенокоската си пое дълбоко въздух и просто го направи. Влезе невъоръжена и се срещна очи в очи в човека, извършил всички тези убийства.
- Но разбира се преди да започнем с разпита за убийствата бих искала да ми кажете как ослепяхте. В досието ви пише преди колко време, но няма данни за това кой ви го е причинил или сте го направил сам? Не сте подавал жалба, затова имаме подозрения, че сте го сам или е била първата ви жертва. - и макар и да беше уравновесена и уверена млада госпожица, в момента Лидия имаше своите странични мисли за това как ще успее да се спаси от този човек, ако случайно я нападнеше. Колегите й щяха да са прекалено стра Не сте хливи, за да се впуснат в едно подобно приключение и със сигурност щяха да я оставят на заподозрения.
Лешниково зелените й орбити се бяха впили в неговите сини бездни търсещи отговорът, който търсеше. Очите бяха прозорец към душата на човека, но когато той беше сляп те не издаваха нищо. И макар за някои хора очите му да изглеждаха живи за нея бяха стъклени, а зад това стъкло се криеше професионален убие, чиито очи не мигваха при всяко едно негово действие. Нямаше разкаяние. Имаше само и единствено лъжа.

You always say I need to get as far away as I can While I've got time to play with and any risk, I'll take it Or fade away in this suburban wasteland and watch all your plans sink right under your feet/ej and lydia/

You always say I need to get as far away as I can While I've got time to play with and any risk, I'll take it Or fade away in this suburban wasteland and watch all your plans sink right under your feet/ej and lydia/

Re: You always say I need to get as far away as I can While I've got time to play with and any risk, I'll take it Or fade away in this suburban wasteland and watch all your plans sink right under your feet/ej and lydia/